Узаконяването на бакшиша би вкарало в хазната едва 10-15 млн. лв. и май не си струва усилията
Опасността от легализирането на бакшишите е в това, че ресторантьорите тутакси ще вдигнат със същия процент цените
Преди няколко месеца българските ресторантьори желаеха страната да легализира бакшиша и да одобри едни примерно 10% да се прибавят към сметката в заведенията. Тогава се подвигна доста звук и това бе възприето като следващата безочливост на този отрасъл. Но истината е, че предлагането бе по-скоро концепция да се откри легалният статут на парите, които клиентите по този начин или другояче оставят на обслужващия ги личен състав.
На първо място по този начин се заобикаля опцията, когато органите на Национална агенция за приходите открият разлика сред касовата наличност и записаното на фискалните апарати в едно заведение,
да постановат санкции и даже да затварят заведението
По настоящия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс данъчните имат право да ревизират даже какъв оборот е събрал всеки сервитьор в себе си и в случай че касовият уред демонстрира примерно 500 лева, а той държи в джобовете си 560 лева, имат право да наложат санкция до 2 хиляди лева на заведението, тъй като тези 60 лева се смятат за неотчетени пред фиска.
В по-тежки случаи, примерно когато се откри, че касовата наличност на цялото заведение е доста по-висока от това, което демонстрира апаратът, заведението даже може да се затвори за 30 дни.
Ако се узакони бакшишът обаче, в самите касови бележки би трябвало да написа, както е в доста страни по света: бакшишът е включен в цената. Т.е.
приходите от него би трябвало да се таксуват
– върху тях да се начислява Данък добавена стойност, което влиза в хазната. Този чиновник, който взема частта от прихода, която се счита за бакшиш, ще би трябвало да заплати налог върху този приход, както и осигурителни вноски.
Но съперниците на концепцията незабавно възразиха с претекста, че в случай че по законодателен път бакшишът стане законен и се включи в сметките, ресторантьорите, таксиметровите водачи, фризьорите и впрочем на часа ще прибавят тези 10 или колкото % се реши върху сегашните сметки. А това незабавно ще вдигне цената на всяка услуга. Което в изискванията на висока инфлация надали е рационално да се прави.
Освен това не е доста несъмнено, че в случай че законодателят одобри бакшиша за легално заплащане, тъкмо ресторантьорите ще създадат счетоводни книги, с цел да отразяват тези заплащания, или ще си създадат труда да таксуват този приход с налог и да заплащат осигуровки върху него. По-вероятно е да създадат опит да го скрият, т.е. хазната няма да получи нищо от бакшишите и те отново ще си останат в джобовете на сервитьорите. Разликата ще е единствено тази, че Национална агенция за приходите няма да може да глобява при разлика сред касовата наличност и регистрираното от фискалния уред.
Пък и бакшишът е форма на признателност към съответен човек,
който ви е обслужил и вие сте останал удовлетворен от неговото обслужване. Няма по какъв начин това да е съответно избрана сума и няма по какъв начин да влиза в касата на цялото заведение, тъй като е предопределен за тъкмо избран човек от личния състав.
Легализирането на бакшиша значи и че вместо работодателите в тези сектори да вдигнат заплатите на личния състав си, оставят индексирането да го вършат самите консуматори. Ресторантьорският отрасъл е легендарен с ниските заплати - междинната заплата там постоянно е в дъното на класацията и по последни данни е напълно малко над хиляда лв. месечно. Само че потребителите не са работодатели и не е техен проблем да устоят работещите в заведенията.
По време на пандемията, когато доста заведения затвориха, работещите се разбягаха даже в тези заведения за хранене, чиито притежатели съумяха да получат държавни помощи, с цел да заплащат разноските си за личен състав. Което значи, че бакшишът и до момента е бил доста перо от възнагражденията на обслужващия личен състав. Лишени от него и оставени единствено на формалната заплата, сервитьорите явно не устоят стопански.
А масовизирането на картовите разплащания прави казуса с бакшиша още по-сложен. Хората към този момент всеобщо заплащат през ПОС терминали. Ако примерно в ресторанта пристигна сметка от 200 лв., доста хора споделят, че дават 240 лева Но тези 40 лв. остават във фискалната памет, а заведението
в края на месеца би трябвало да ги включи в доклада си пред Национална агенция за приходите
Което значи да заплати налог върху тях. В други страни легализирането на бакшиша е направено тъкмо по този метод - във фискалната памет има поле “бакшиш ” и в нея попада сума, която всеки клиент самичък си дефинира. При данъчна инспекция тази сума се регистрира като необлагаема и не подвига данъчната основа. А счетоводството я рагистрира като дължима към съответен чиновник сума.
Разбира се, ръководещите имат последната дума дали да се узакони бакшишът и под каква форма. Само че нито едно държавно управление в последните години не наподобява въодушевено да го направи. Във финансите и в данъчната сфера работи правилото, че напъните, които ще се поставят за събирането на един данък, би трябвало да са правопропорционални на приходите от него. А по груби пресмятания всяка година към 150 млн. лева минават от един джоб в различен под формата на бакшиши, затова приходът в хазната ще е сред 10 и 15 млн. лева За тези пари май не си коства напъните.
Христо Николов
Преди няколко месеца българските ресторантьори желаеха страната да легализира бакшиша и да одобри едни примерно 10% да се прибавят към сметката в заведенията. Тогава се подвигна доста звук и това бе възприето като следващата безочливост на този отрасъл. Но истината е, че предлагането бе по-скоро концепция да се откри легалният статут на парите, които клиентите по този начин или другояче оставят на обслужващия ги личен състав.
На първо място по този начин се заобикаля опцията, когато органите на Национална агенция за приходите открият разлика сред касовата наличност и записаното на фискалните апарати в едно заведение,
да постановат санкции и даже да затварят заведението
По настоящия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс данъчните имат право да ревизират даже какъв оборот е събрал всеки сервитьор в себе си и в случай че касовият уред демонстрира примерно 500 лева, а той държи в джобовете си 560 лева, имат право да наложат санкция до 2 хиляди лева на заведението, тъй като тези 60 лева се смятат за неотчетени пред фиска.
В по-тежки случаи, примерно когато се откри, че касовата наличност на цялото заведение е доста по-висока от това, което демонстрира апаратът, заведението даже може да се затвори за 30 дни.
Ако се узакони бакшишът обаче, в самите касови бележки би трябвало да написа, както е в доста страни по света: бакшишът е включен в цената. Т.е.
приходите от него би трябвало да се таксуват
– върху тях да се начислява Данък добавена стойност, което влиза в хазната. Този чиновник, който взема частта от прихода, която се счита за бакшиш, ще би трябвало да заплати налог върху този приход, както и осигурителни вноски.
Но съперниците на концепцията незабавно възразиха с претекста, че в случай че по законодателен път бакшишът стане законен и се включи в сметките, ресторантьорите, таксиметровите водачи, фризьорите и впрочем на часа ще прибавят тези 10 или колкото % се реши върху сегашните сметки. А това незабавно ще вдигне цената на всяка услуга. Което в изискванията на висока инфлация надали е рационално да се прави.
Освен това не е доста несъмнено, че в случай че законодателят одобри бакшиша за легално заплащане, тъкмо ресторантьорите ще създадат счетоводни книги, с цел да отразяват тези заплащания, или ще си създадат труда да таксуват този приход с налог и да заплащат осигуровки върху него. По-вероятно е да създадат опит да го скрият, т.е. хазната няма да получи нищо от бакшишите и те отново ще си останат в джобовете на сервитьорите. Разликата ще е единствено тази, че Национална агенция за приходите няма да може да глобява при разлика сред касовата наличност и регистрираното от фискалния уред.
Пък и бакшишът е форма на признателност към съответен човек,
който ви е обслужил и вие сте останал удовлетворен от неговото обслужване. Няма по какъв начин това да е съответно избрана сума и няма по какъв начин да влиза в касата на цялото заведение, тъй като е предопределен за тъкмо избран човек от личния състав.
Легализирането на бакшиша значи и че вместо работодателите в тези сектори да вдигнат заплатите на личния състав си, оставят индексирането да го вършат самите консуматори. Ресторантьорският отрасъл е легендарен с ниските заплати - междинната заплата там постоянно е в дъното на класацията и по последни данни е напълно малко над хиляда лв. месечно. Само че потребителите не са работодатели и не е техен проблем да устоят работещите в заведенията.
По време на пандемията, когато доста заведения затвориха, работещите се разбягаха даже в тези заведения за хранене, чиито притежатели съумяха да получат държавни помощи, с цел да заплащат разноските си за личен състав. Което значи, че бакшишът и до момента е бил доста перо от възнагражденията на обслужващия личен състав. Лишени от него и оставени единствено на формалната заплата, сервитьорите явно не устоят стопански.
А масовизирането на картовите разплащания прави казуса с бакшиша още по-сложен. Хората към този момент всеобщо заплащат през ПОС терминали. Ако примерно в ресторанта пристигна сметка от 200 лв., доста хора споделят, че дават 240 лева Но тези 40 лв. остават във фискалната памет, а заведението
в края на месеца би трябвало да ги включи в доклада си пред Национална агенция за приходите
Което значи да заплати налог върху тях. В други страни легализирането на бакшиша е направено тъкмо по този метод - във фискалната памет има поле “бакшиш ” и в нея попада сума, която всеки клиент самичък си дефинира. При данъчна инспекция тази сума се регистрира като необлагаема и не подвига данъчната основа. А счетоводството я рагистрира като дължима към съответен чиновник сума.
Разбира се, ръководещите имат последната дума дали да се узакони бакшишът и под каква форма. Само че нито едно държавно управление в последните години не наподобява въодушевено да го направи. Във финансите и в данъчната сфера работи правилото, че напъните, които ще се поставят за събирането на един данък, би трябвало да са правопропорционални на приходите от него. А по груби пресмятания всяка година към 150 млн. лева минават от един джоб в различен под формата на бакшиши, затова приходът в хазната ще е сред 10 и 15 млн. лева За тези пари май не си коства напъните.
Христо Николов
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ